ЧИСЛОВАТА СИСТЕМА
За да анализираме прототракийската звукова азбука,
трябва да изясним акрофоничната числова
система, на която се базира тя.
Адитивната
числова система на десетична база е най-близка до възприятията на древния
човек, защото броят на пръстите на едната ръка,
и общо на двете, са основните цифри, а човешкото зрение може да различи от пръв
поглед не повече от пет отделни предмета. В
някои съвременни езици все още се използва една и съща дума за “пръст”и
“цифра”. През
1937 год. в Чехословакия е открита челюстна кост от вълк на възраст над 20 000
години, върху която са нанесени 55 резки в 11 групи по пет. Това е опит за
броене с подобна числова система. Изложените в експозицията на
Новозагорския исторически музей зарчета за игра, датирани от бронзовата епоха,
върху които са нанесени различен брой отвори на всяка страна, съответстващи на
цифрите от 1 до 9, доказват, че прототракийската акрофонична числова система е
десетична. Цифрите от 1 до 9 се получават чрез повтаряне /сумиране/ на
основните цифри
/1/
и
/2/ една след друга или
в комбинация с /5/. Тази числова система се развива през
третото, второ и първо хилядолетие пр.Хр. и около 500 г.пр.Хр. при етруските
добива вида, взаимстван от римляните и станал известен до днес като римски
цифри.
Но ако се използва десетична база в една чисто адитивна
система, без допълнителни цифрови символи, големите числа трябва да бъдат
изписвани с много знаци. Затова в
по-нататъшното развитие на тази числова
система се налага появата на нови
елементи.
Изписването на големи числа чрез комбинации от многократно
повтарящи се графични знаци е често
срещано при числовите системи свързани с архаичните йероглифни и клинописни
азбуки. Но противоречи на основния принцип на акрофоничната числова система, а
именно да избягва повторенията. Затова авторите й, въпреки че не ползват
позиционен принцип, търсят изразяване на
големи числа с минимален брой цифри /графични знаци/, т.е. съкратено записване
на големите числа.
При десетична адитивна числова система съкратеният запис
изисква означаване на кратността на десетицата пред знакът
, ограден
отляво и отдясно с по една отметка /чертица/ и добавяне на единиците.
В еволюцията си прототраките разширяват числовата си система със знак
, който има
графична форма на обърната
и носи в себе си
семантиката на женското начало, множеството и плодовитостта. В музея „Неолитни жилища“ в Стара Загора
има поредица от антропоморфни фигури от V – VІ хил.пр.Хр. На женските
антропоморфни фигури този триъгълник е означен в долната част на корема и е
символ на плодородието и женското начало. На мъжките антропоморфни фигури в
горната част на бедрата е означена друга фигура – ромб
. Тя е символ на
мъжкото начало.
На фигурата е
показан керамичен съд от експозицията на
Новозагорския исторически музей, върху стените на който са изписани три знака
един до друг,
богато орнаментирани и с включени в тях графични знаци обърната
. Този символ на женското начало и плодородието, органично вплетен в композицията, подсказва, че съчетанието
е
способ за изразяване на множество – 10х10х10, плодородие и пожелание този
съд да бъде винаги пълен, и в реалния и в задгробния живот.
Доказателства
за влиянието на прототракийската акрофонична числова система върху етруската,
гръцката и латинската азбуки и числови системи са акрофоничните числови
системи, използвани в Етрурия, Гърция и Рим през І хил.пр.Хр. Но най-близка до
нея, защото е взаимствана директно, е гръцката акрофонична числова система.
Въпреки
разликите в дизайна на графичния знак за цифрата 5 /буква: gaza-γαμα/, аналогията със създадената хиляди години
по-рано прототракийска акрофонична числова система е очевидна.
По-късно в развитието на гръцката
акрофонична числова система, се въвежда съкратено записване на числата 50, 500,
5000 и 50000. Под горната хоризонтална черта на буквата “Г” – “5” се изписват
съответните множители 10, 100, 1000 и 10000,
чрез съответстващата им буква от гръцката азбука в умален вид.
Това
е усъвършенстван вариант на съкратения запис на големи числа от
прототракийската акрофонична числова система.
Изложеното до тук в т.3 и т.4 служи за
теоретично основание на предположението, че на базата на акрофонична числова
система, през ІV-ІІІ хил.пр.Хр. в древна Тракия се създава и използва първата в
света звукова азбука, която с пълно право, поради произхода си от основните
цифри, може да се нарече цифрова. Точно така, както на звук отговаря число /брой трептения за
единица време/, на графичния образ на този звук също отговаря число. Това
прави звуковата азбука универсална, по-мощна и по-бърза от идеограмната.
Създаването на звуковата азбука като средство за съхранение и предаване на
информация е революция в човешката история.
Няма коментари:
Публикуване на коментар