Прототракийската числова система

                                          ЧИСЛОВАТА СИСТЕМА

 За да  анализираме прототракийската звукова азбука, трябва да изясним акрофоничната числова  система, на която се базира тя.

         Адитивната числова система на десетична база е най-близка до възприятията на древния човек, защото броят на пръстите на едната ръка, и общо на двете, са основните цифри, а човешкото зрение може да различи от пръв поглед не повече от пет отделни предмета. В някои съвременни езици все още се използва една и съща дума за “пръст”и “цифра”.  През 1937 год. в Чехословакия е открита челюстна кост от вълк на възраст над 20 000 години, върху която са нанесени 55 резки в 11 групи по пет. Това е опит за броене с подобна числова система. Изложените в експозицията на Новозагорския исторически музей зарчета за игра, датирани от бронзовата епоха, върху които са нанесени различен брой отвори на всяка страна, съответстващи на цифрите от 1 до 9, доказват, че прототракийската акрофонична числова система е десетична. Цифрите от 1 до 9 се получават чрез повтаряне /сумиране/ на основните цифри  /1/ и /2/  една след друга или в комбинация с  /5/. Тази числова система се развива през третото, второ и първо хилядолетие пр.Хр. и около 500 г.пр.Хр. при етруските добива вида, взаимстван от римляните и станал известен до днес като римски цифри. 

  Но ако се използва десетична база в една чисто адитивна система, без допълнителни цифрови символи, големите числа трябва да бъдат изписвани с много знаци. Затова в по-нататъшното  развитие на тази числова система се налага появата на  нови елементи.

Изписването на големи числа чрез комбинации от многократно повтарящи се  графични знаци е често срещано при числовите системи свързани с архаичните йероглифни и клинописни азбуки. Но противоречи на основния принцип на акрофоничната числова система, а именно да избягва повторенията. Затова авторите й, въпреки че не ползват позиционен принцип, търсят изразяване  на големи числа с минимален брой цифри /графични знаци/, т.е. съкратено записване на големите числа.

При десетична адитивна числова система съкратеният запис изисква означаване на кратността на десетицата пред знакът   , ограден отляво и отдясно с по една отметка /чертица/  и добавяне на единиците.

В еволюцията си прототраките  разширяват числовата си система със знак , който има графична форма на обърната   и носи в себе си семантиката на женското начало, множеството и плодовитостта. В музея „Неолитни жилища“ в Стара Загора има поредица от антропоморфни фигури от V – VІ хил.пр.Хр. На женските антропоморфни фигури този триъгълник е означен в долната част на корема и е символ на плодородието и женското начало. На мъжките антропоморфни фигури в горната част на бедрата е означена друга фигура – ромб    . Тя е символ на мъжкото начало.

                                      

На фигурата е показан керамичен  съд от експозицията на Новозагорския исторически музей, върху стените на който са изписани три знака  един до друг, богато орнаментирани и с включени в тях графични знаци обърната. Този символ на женското начало и плодородието, органично вплетен в композицията,  подсказва, че съчетанието е способ за изразяване на множество – 10х10х10, плодородие и пожелание този съд да бъде винаги пълен, и в реалния и в задгробния живот.

         Доказателства за влиянието на прототракийската акрофонична числова система върху етруската, гръцката и латинската азбуки и числови системи са акрофоничните числови системи, използвани в Етрурия, Гърция и Рим през І хил.пр.Хр. Но най-близка до нея, защото е взаимствана директно, е гръцката акрофонична числова система.                 

                                               

                                                

             Въпреки разликите в дизайна на графичния знак за цифрата 5 /буква: gaza-γαμα/, аналогията със създадената хиляди години по-рано прототракийска акрофонична числова система е очевидна.

          По-късно в развитието на гръцката акрофонична числова система, се въвежда съкратено записване на числата 50, 500, 5000 и 50000. Под горната хоризонтална черта на буквата “Г” – “5” се изписват съответните множители 10, 100, 1000 и 10000,  чрез съответстващата им буква от гръцката азбука в умален вид.

                      

Това е усъвършенстван вариант на съкратения запис на големи числа от прототракийската акрофонична числова система.

        Изложеното до тук в т.3 и т.4 служи за теоретично основание на предположението, че на базата на акрофонична числова система, през ІV-ІІІ хил.пр.Хр. в древна Тракия се създава и използва първата в света звукова азбука, която с пълно право, поради произхода си от основните цифри, може да се нарече цифрова. Точно така, както на звук отговаря число /брой трептения за единица време/, на графичния образ на този звук също отговаря число. Това прави звуковата азбука универсална, по-мощна и по-бърза от идеограмната. Създаването на звуковата азбука като средство за съхранение и предаване на информация е революция в човешката история.