неделя, 27 май 2012 г.

Прототракийската числова система


                                          ЧИСЛОВАТА СИСТЕМА
 За да  анализираме прототракийската звукова азбука, трябва да изясним акрофоничната числова  система, на която се базира тя.
         Адитивната числова система на десетична база е най-близка до възприятията на древния човек, защото броят на пръстите на едната ръка, и общо на двете, са основните цифри, а човешкото зрение може да различи от пръв поглед не повече от пет отделни предмета. В някои съвременни езици все още се използва една и съща дума за “пръст”и “цифра”.  През 1937 год. в Чехословакия е открита челюстна кост от вълк на възраст над 20 000 години, върху която са нанесени 55 резки в 11 групи по пет. Това е опит за броене с подобна числова система. Изложените в експозицията на Новозагорския исторически музей зарчета за игра, датирани от бронзовата епоха, върху които са нанесени различен брой отвори на всяка страна, съответстващи на цифрите от 1 до 9, доказват, че прототракийската акрофонична числова система е десетична. Цифрите от 1 до 9 се получават чрез повтаряне /сумиране/ на основните цифри  /1/ и /2/  една след друга или в комбинация с  /5/. Тази числова система се развива през третото, второ и първо хилядолетие пр.Хр. и около 500 г.пр.Хр. при етруските добива вида, взаимстван от римляните и станал известен до днес като римски цифри. 
  Но ако се използва десетична база в една чисто адитивна система, без допълнителни цифрови символи, големите числа трябва да бъдат изписвани с много знаци. Затова в по-нататъшното  развитие на тази числова система се налага появата на  нови елементи.
Изписването на големи числа чрез комбинации от многократно повтарящи се  графични знаци е често срещано при числовите системи свързани с архаичните йероглифни и клинописни азбуки. Но противоречи на основния принцип на акрофоничната числова система, а именно да избягва повторенията. Затова авторите й, въпреки че не ползват позиционен принцип, търсят изразяване  на големи числа с минимален брой цифри /графични знаци/, т.е. съкратено записване на големите числа.
При десетична адитивна числова система съкратеният запис изисква означаване на кратността на десетицата пред знакът   , ограден отляво и отдясно с по една отметка /чертица/  и добавяне на единиците.
В еволюцията си прототраките  разширяват числовата си система със знак , който има графична форма на обърната   и носи в себе си семантиката на женското начало, множеството и плодовитостта. В музея „Неолитни жилища“ в Стара Загора има поредица от антропоморфни фигури от V – VІ хил.пр.Хр. На женските антропоморфни фигури този триъгълник е означен в долната част на корема и е символ на плодородието и женското начало. На мъжките антропоморфни фигури в горната част на бедрата е означена друга фигура – ромб    . Тя е символ на мъжкото начало.

                                      
На фигурата е показан керамичен  съд от експозицията на Новозагорския исторически музей, върху стените на който са изписани три знака  един до друг, богато орнаментирани и с включени в тях графични знаци обърната. Този символ на женското начало и плодородието, органично вплетен в композицията,  подсказва, че съчетанието е способ за изразяване на множество – 10х10х10, плодородие и пожелание този съд да бъде винаги пълен, и в реалния и в задгробния живот.
         Доказателства за влиянието на прототракийската акрофонична числова система върху етруската, гръцката и латинската азбуки и числови системи са акрофоничните числови системи, използвани в Етрурия, Гърция и Рим през І хил.пр.Хр. Но най-близка до нея, защото е взаимствана директно, е гръцката акрофонична числова система.                 

                                               
                                                
             Въпреки разликите в дизайна на графичния знак за цифрата 5 /буква: gaza-γαμα/, аналогията със създадената хиляди години по-рано прототракийска акрофонична числова система е очевидна.
          По-късно в развитието на гръцката акрофонична числова система, се въвежда съкратено записване на числата 50, 500, 5000 и 50000. Под горната хоризонтална черта на буквата “Г” – “5” се изписват съответните множители 10, 100, 1000 и 10000,  чрез съответстващата им буква от гръцката азбука в умален вид.
                      
Това е усъвършенстван вариант на съкратения запис на големи числа от прототракийската акрофонична числова система.
        Изложеното до тук в т.3 и т.4 служи за теоретично основание на предположението, че на базата на акрофонична числова система, през ІV-ІІІ хил.пр.Хр. в древна Тракия се създава и използва първата в света звукова азбука, която с пълно право, поради произхода си от основните цифри, може да се нарече цифрова. Точно така, както на звук отговаря число /брой трептения за единица време/, на графичния образ на този звук също отговаря число. Това прави звуковата азбука универсална, по-мощна и по-бърза от идеограмната. Създаването на звуковата азбука като средство за съхранение и предаване на информация е революция в човешката история.

Няма коментари:

Публикуване на коментар