Печатът от Караново проговаря

                  ПЕЧАТЪТ  ОТ  КАРАНОВО  ПРОГОВАРЯ

"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е., представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датировка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка."Сп. Археология 1969/1.”

Това е всичко известно до момента за този уникален артефакт.

                                 

Дали това наистина е печат?

Това е керамична кръгла плочка с диаметър 60 мм и дебелина 20 мм, със знаци върху лицевата част и конична “дръжка”  върху задната част, намираща се в Националния археологически институт на България. Тъй като знаците са нанесени с изчертаване върху глината, той не може да се използва като печат. При нанасянето му върху мека основа той би оставил неясни очертания.Той не може да служи за маркиране на стоки и за удостоверяване на собственост.“Дръжката” във форма на конус не е удобна за държане и нанасяне на печат. Тя по-скоро служи като щифт за фиксиране на керамичната плочка с лицето нагоре  в подходящо издълбан  отвор.

Истинските глинени печаит от същия район  от експозицията на Новозагорския исторически музей, наречени пинтадери, се различават съществено от ”печата” от Караново. Каналите и фигурите върху тях са широки и са направени с отнемане на материал на дълбочина 2 мм. Това позволява при нанасянето им върху мека основа, да се получат ясни очертания. Пинтадерата вероятно се е ползвала като родов знак, нанасян чрез нея върху родова собственост, напрпимер добитък или като татуировка при култови обреди.

          Следователно “печатът” от Караново не е печат!

Повечето автори са единодушни в едно: знаците върху “печата” от Караново са форми на първата писменост, но и в друго: първите писмени знаци са използвани върху култови предмети за изпълнение на религиозни обреди. Култов предмет ли е кръглият “печат” от Караново?На пръв поглед човек би казал за знаците върху “печата” само едно – пълен хаос в подреждането и ориентацията им. Но хаосът е само ред, който не познаваме! За разчитане на знаците е необходимо да открием съществуващата закономерност на подреждането им.

От технологична гледна точка при изписването на знаците върху меката кръгла глинена подложка трябва да се спазва определен ред.След начертаването на двете диаметрални линии под прав ъгъл, авторът трябва да започне изписването на графичните знаци.За да работи по-удобно, той трябва да изпише графичните знаци поотделно за горния и долния полукръг от фигура 2 - ляво.За да не повреди пресните знаци върху меката глина, трябва да изписва знаците един по-един във всеки от сегментите откъм прилежащата част от периметъра, завъртайки ги последователно в най-долно положение.Това означава, че всички изписани знаци ще бъдат ориентирани с долната си част към линията на периметъра на окръжността.Естествено, че никой, нито преди 6000 години, нито днес, ще изписва знаци с краката нагоре.

Най-близка аналогия е известният етруски астрологичен еталон – бронзов черен дроб, датиран от VІ век пр.Хр.Върху него са изписани около 40 имена на божества и той служи за гадаене по черния дроб на жертвеното животно.

Яйцегадаенето става по подобен начин чрез “печатът”от Караново. Той е разделен на зони, съответстващи на основните божества. Жрецът полага жълтъка в средата на предварително поставения с лицето нагоре и закрепен върху олтара в специален отвор чрез конусната си “дръжка” астрологичен еталон – “печата” от Караново. Ако жълтъкът се разтече, процедурата започва отново. Жълтъкът трябва да остане в центъра и да е заобиколен от белтък.Върху комбинацията от двете се гледа като на астрологическа карта.Белтъкът и жълтъкът са разделят на зони, според зоната на керамичната подложка под тях.По формата, цвета и структурата на белтъка и жълтъка в тези зони жрецът тълкува миналото и предсказва бъдещето.Когато предварително е зададен точно формулиран въпрос към определено божество, жрецът дава еднозначен отговор въз основа на състоянието на белтъка и жълтъка върху зоната на това божество.

Аналогията дава основание, находката от Караново V – VІ, наречена “печатът от Караново”, да бъде определена като астрологически еталон за яйцегадаене.

Аналогията с бронзовия етруски астрологичен еталон подсказва, че върху “печата” от Караново са написани имена на основни божества от ІV и ІІІ хил.пр.Хр.За да ги идентифицираме е задължително да ги познаваме. Известни са следните старинни  божества, чийто имена са засвидетелствани чрез антропонимията и топонимията на древна Тракия:   главен бог – Δις /Διn/ - ден, небе /по късно Тин при етруските и Зевс при гърците/, Αυλο(υ) /Аплу при етруските и Аполон при гърците/, Мα – великата богиня майка,  бог Σουρα /спасител/.

         Вертикалната диаметрална линия на “печата” от Караново разделя писменото му поле на два огледално симетрични полукръга. Изписването на графичните знаци става от тази линия наляво или надясно и следва прилежащата част от периметъра.

         В долния десен сегмент стоят инициалите на върховният бог – Δις. В долния ляв сегмент стоят инициалите на богΑυλο(υ).   В горния десен сегмент стои инициалът на богинята майка  Ма, а в горният ляв сегмент – инициалът  на  бог Σουρα.

Хоризонталната диаметрална линия разделя писменото поле също на два полукръга. В двата сегмента на единия от тях стоят инициалите на слънчевите божества -  Δις и Αυλο(υ), а в двата сегмента от другия полукръг стоят инициалите на хтоничните божества – майката земя /Ма/ и Σουρα /спасител/, който в зората на установяването на тракийската религиозна система, има функцията да отвежда душите на умрелите в отвъдното.

Само аксиомата, че в ІV хил.пр.Хр.няма звукови азбуки, може да попречи на наблюдателя да идентифицира тези  архаични букви, подредени спрямо прилежащата им част от периметъра, като инициали на основните божества.