ПРОТОТРАКИЙСКАТА АЗБУКА

                                            ПРОТОТРАКИЙСКАТА   АЗБУКА

          Археологическите материали, топонимията, оронимията, хидронимията и ономастиката на Балканския полуостров, показват че през ІV хил.пр.Хр.тази територия се заема трайно от индоевропейски племена. Понятията “траки, Тракия; мизи, Мизия; даки, Дакия” са рожби на първото хилядолетие пр.Хр., но за целите на това изследване ще ги използваме с цялата им условност.

Въпреки миграционните процеси, с достатъчна вероятност може да се твърди, че уседналото население в праисторическа Тракия /прототраките/ в края на ІV и началото на  ІІІ хил.пр.Хр. говори близки диалекти на един общ раннотракийски език от индоиранското езиково семейство, все още близък до индоевропейския праезик. Същото важи и за Мизия, където се говорят близки диалекти на един общ дако-мизийски език,  близък до индоевропейския праезик. Няма различни думи за едни и същи предмети и понятията - синоними.Напротив, в раннотракийският език има омоними, думи с еднакъв звуков състав, но с различно значение.Над 30 % от изследваните от проф.Вл. Георгиев 200 тракийски думи имат повече от едно смисловно значение. Ако писмеността е идеограмна, то всяко различно значение ще изисква нов или видоизменен знак, което лавинообразно би я усложнило.

Затова прототраките първи в света имат всички основания да потърсят друго решение, форсирайки или прескачайки пиктографското, идеограмното и сричковото писмо. Те могат да направят идентификация на звуковия състав на езика си сравнително лесно, поради еднородността на населението и да потърсят еднозначна, общовалидна база от естествено установени дадености, на която да присвоят система от графични знаци, всеки отговарящ  на съответния звук от езика им. Такава универсална база е само редът от целите естествени числа.

Създаването на понятията за цифрите и числата: 1, 2, 5, 10, 100, 1000 /множество, плодовитост/ принадлежи на много по-ранен стадий от човешкото развитие. Но археологическите находки, изследвани по-нататък подсказват, че през ІV хил.пр.Хр.стопанското и културно развитие на населението в Тракия позволява да се именуват първите естествени цели числа и да им се присвои графичен знак, който изразява само първия звук от името на числото. Така се получава  акрофонична числова система.

Имената и графичните знаци на основните цифри от прототракийската акрофонична числова система възникват в хилядолетна еволюция по естествен път и затова формата и размерите им са напълно естествени от гледна точка на древните хора.

На най-малката основна цифра “1” е присвоен графичен знак , съответстващ на първия звук от звукосъчетанието „асн /asn/“- „аз“, личното местоимение в първо лице, ед.ч. в раннотракийския език², защото "азът" е най-малката частица от обществото и стои в началото на човешкият мироглед. В развитието си този графичен знак придобива различни варианти, които се срещат в различните надписи.  Например:                                    

                                                             

 Фонетиката на цифрата “1” в съвременните европейски езици може да се изведе от името на първата прототракийска буква.

На следващата цифра “2” е присвоен графичен знак      , защото е сбор от две единици. Този знак представя две единици една върху друга /едно “асн” на /при/ друго “асн”/ и съответства на първия звук от името й - “би /bi/” – “на, при” /на немски – bei/. Съставката “би” в изразите: “би-ном”, “би-сексуалност”, “би-пулсатор” и др. в съвременните европейски езици е отзвук от името на втората буква с числова стойност “2” .

На третата основна цифра “5” е присвоен графичен знак       , който съответства на първия звук от името й “газа ,gaza”, от и.е. *g^hod^hyo - държа здраво, крепко, скопчвам /пръсти/“.Графичният знак на цифрата “5” вероятно произлиза от човешка ръка – пет пръста в положение захват, гледани странично.

На върха на ценностната система на праисторическия  човек стои Бог.

     На най-голямата от основните си цифри – “10”,  прототраките дават Божието име, а графичният й знак   съответства на първия звук от името му   – “Дис” - ден, небе, бог.   Графичният й знак  вероятно произлиза от две човешки ръце /десет пръста/, със срещуположно разположени палци и изпънати пръсти, които се допират с върховете си в молитвено  положение.Божието име  – “Дис” стои в основата на фонетиката на цифрата “десет” в българския език. 
         В самата зора на европейската цивилизация горепосочените графични знаци се ползват само за записване на числа от естествения ред. Но с повишаването на интелектуално ниво, на първите звуци от имената на божества и понятия, се присвоят други графични знаци, които допълват акрофоничната числова система и разширяват възможностите й. Всеки от тези уникални графични знаци може да се ползва за запис на звукосъчетания, изразяващи предмети, действия и отношения. Тези графични знаци съществуват като рунически знаци от дълбока древност и се ползват в култовите практики, но получават фонетичната  стойност на първия звук от името си, едва след формирането на акрофоничната числова система и допълвайки я, стават букви от първата звукова азбука.

Само чрез осмислянето на имената на буквите в акростих е възможно запомнянето на фонетичната им стойност и тяхната последователност.Можем да предположим, че това е методът при формирането й. През ІV и ІІІ хил.пр.Хр.съобразно с нивото на установената в Тракия религиозна система е допустимо формулирането на смислен акростих. Този акростих задава изначалния ред на буквите във всички европейски азбуки и до днес.Техните имена, показани в долната таблица, са подбрани чрез статистическа обработка на най-често използваните думи от раннотракийския език, изведени от ономастиката.²

Показаният в долната таблица акростих няма претенции за автентичност.Но той е доказателство, че само изследваните от проф. Вл.Георгиев двеста тракийски думи са достатъчни,  да се зададе редът на азбуката.

Формите и размерите на вероятните графични знаци, показани в същата таблица, са изведени чрез сравнителен анализ на формите и размерите на графичните знаци от известните до момента архаични надписи, идентифицирани като тракийски, датирани до V в.пр.Хр.

В по-късните азбуки: западномалоазийска  /надпис от VІ – VІІ в.пр.Хр. от ос.Лемнос, срещу брега на Троя/³, етруска /около 10 000 надписа/³, гръцка и римска азбуки, може да се проследи развитието на основните графични знаци /букви/ от първата звукова азбука.

ПЪРВА АЗБУКА
ИМЕ НА ГРАФИЧ-НИЯ ЗНАК /акростих/	аsn /аз/	bi /на/	gaza /крепък/	dis   /бог/	ebis /вечна/	zer(a)  /чест/	istr(a) /силно/	k(e)ila /же-лая/
ФОНЕТИЧНА СТОЙНОСТ	А	Б/В/	Г	Д	Е	З	И	К
ЧИСЛОВА СТОЙНОСТ	1,  І	2, ІІ	5	10
ПЪРВА АЗБУКА
ИМЕ НА ГРАФИЧНИЯ ЗНАК /акростих/	la-s /на- род/	mа /майка/	nusa /нимфа/	paibēs /дете/	rask(u) /бързо/	sura /спа-сява/	titi-s /сияещ/	uet   /сам/
ФОНЕТИЧНА СТОЙНОСТ	Л	М	Н	П	Р	С	Т	У

 Въпреки някой промени в дизайна и ориентацията на изписването, тази приемственост е очевидна.

Ориентацията на горепосочените графични знаци е такава, каквато би била при писане отляво надясно. При писане отдясно наляво, всеки един от горните графични знаци ще се появи във вид обърнат на 180º. Това за симетричните графични знаци е без значение.

Гаранция за устойчивостта на графичните знаци от първата звукова азбука във времето и пространството е здравата и естествена връзка между число, звук и графичен знак. Те се ползват с незначителни изменения  / / до VІІ-VІ век.пр.Хр в архаичните тракийски надписи. Това е основание първата звукова азбука да бъде наречена “прототракийска”.

Вляво от Σ в сегмента с инициала на бог Σουρα от „печата“ от Караново се различава графичен знак, подобен на  „Y“.  Може да се предположи, че графичният знак „Y“ има фонетична стойност „и“ в прототракийската звукова азбука. Основание за това е фонетичната стойност „и“ на първата буква от тракийското  „Iuras“ – крайбрежна река в областта на тините, произлизащо от и.е.*yūro-s – вода, езеро, както и къснотракийското  „ιη“, което произлиза от и.е. *yā – „който“.