Това е глинена плочка с форма на плитко съдче с правоъгълна основа, дължина 125 мм, ширина 105 мм. и най-голяма височина 20 мм., от експозицията на Врачанския исторически музей. Тя е намерена при разкопки на праисторическо селище край с. Градешница, Врачанско, в халколитен културен пласт от средата на ІV хил.пр.Хр.
Основните знаци са по вътрешната /лицевата/ й страна. На външната /обратната/ страна е врязано антропоморфно изображение в молитвена поза и няколко знака вляво от него. В средата на двете къси страни има по едно пробито удебеление. Чрез тези два отвора плочката вероятно е била окачвана или носена.
1. Структура на надписите и технология на изработването им
Всички изследователи изхождат от постановката, че вътрешната страна на плочката е разделена от три хоризонтални линии на четири части или редове, от които горните два са по-широки, а най-долният е най-тесен и от тук се опитват да разчетат редовете последователно. Тази постановка е неправилна, защото само средната от тези три хоризонтални линии разделя писменото поле на горна и долна част. Горната хоризонтална линия е част от композицията в горната част от разделеното на две писмено поле, а долната хоризонтална линия само частично разграничава долната част от писменото поле на два реда, изпълнени с графични знаци.
Два от трите реда на архаичния надпис от с.Кьолмен, Преславско са изписани отдясно наляво и отдолу нагоре. От същия надпис е видно, че в архаичните надписи формата на графичните знаци не е строго канонизирана и разположението на буквите спрямо редовете и една спрямо друга на места е неподредено или поставено в зависимост от свободното писмено поле и замисъла на автора.
В звуковите азбуки след средата на І хил.пр.Хр., например в гръцката, редът на писането е отляво надясно. В Атина от VІ век пр.Хр. се пише само отляво надясно и по-рядко един ред отляво надясно, следващият отдясно наляво и третият отново отляво надясно - тъй нареченият бустрофедон /като волска оран/. Но в Гортин на остров Крит в V век пр.Хр. още се среща бустрофедон.
В горната част от писменото поле е начертана оригинална фигура, която няма характеристиките на графичен знак от писмена система. Отстрани са прекарани две вертикални, ограничаващи линии. Лявата настъпва леко втората отдолу нагоре хоризонтална линия и един графичен знак в лявата част на писменото поле.
Като се има предвид структурата на надписа и един от често срещаните начини на изписването на архаични надписи, а именно: най-долният ред отляво на дясно, следващият по-горен ред отдясно наляво и т.н., може да се предположи, че това е редът при изписването на плочката от Градешница.
Върху външната страна на плочката е нарисувано човешко изображение в молитвена поза. В ляво от него са нанесени няколко графични знака, доколкото позволява останалото празно писмено поле, а отдолу и странично по периферията – комбинация от триъгълници и ромбове с точки в средата. Тъй като точки в средата на триъгълниците и ромбовете са нанесени само върху външната страна на плочката, където е човешкото изображение в молитвена поза, и такива липсват върху вътрешната страна, където са графичните знаци, може да се направи извод, че точките имат специално предназначение и се поставят там, където е нужно да се подчертае култовия характер на изображението.
Всички фигури и знаци са изпълнени с врязани линии.
2.Графичните знаци
Ако непредубеденият наблюдател, в чието въображение не се въртят египетски йероглифи и финикийски знаци, разгледа внимателно горната половина на писменото поле от вътрешната страна на плочката, той ще различи единна и завършена фигура - композиция от непрекъснати и пречупени под прави и остри ъгли линии. Това е често срещаният соларен символ, свастиката, или по-точно неговият първообраз. По-късно и особено в края на І хил.пр.Хр. и първите векове след Р.Хр., той се среща често в надписи и украси в Тракия в класическата си форма на пречупен кръст.
Под соларният символ има два писмени реда, изпълнени със самостоятелни графични знаци. Ако вземем предвид писмената традиция в архаичните надписи знаците за числа да се изписват с по-малки размери от съседните знаци за букви, можем да предположим, че най-долният ред съдържа знаци-числа.
Подреждането им също подсказва, че на този ред е записано число. Това са три вертикални черти отляво, триъгълник в средата и три вертикални черти отдясно.
След тях, отдясно в края на реда, са нанесени два графични знака, които започват с основата си на долния ред и завършват с горната част на горния ред. Те дават връзката между долния и горния ред и заради тях линията в основата на горния ред не достига до десния му край. По този начин последният графичен знак отдясно на най-долния ред -
, с фонетична стойност “и” от прототракийската звукова азбука, става първи графичен знак отдясно на по-горния ред. Следващият наляво от него графичен знак 
, започващ от долния и завършващ на горния ред, представя буквата “г” от прототракийската звукова азбука обърната надясно, както при писане отдясно наляво. Следващият на ляво графичен знак е буквата
с фонетична стойност “е”, също обърната, както при писане от дясно наляво. Следва буквата 
с фонетична стойност “к”, също обърната. Следващата буква е ъгълче обърнато наляво, т.е. буквата 
с фонетична стойност “л”, както при писане отдясно наляво. Следва отново
, след него ъгълче с връх обърнат наляво 
, отново “Л” , и накрая ъгълче с връх обърнат надясно 
, буква „у“, както при писане отдясно наляво.
На външната страна на „плочката“ също има графични знаци.
В средата на писменото поле се различава ясно човешка фигура с ритуална шапка в молитвена поза. В ляво от нея са разположени няколко графични знака. Точка, която излиза от пръстите на лявата ръка и непосредствено до нея графичен знак
, с фонетична стойност “З” . В ляво стои графичен знак 
с фонетична стойност “а”. Под
има чертица, показваща ориентацията на реда с двата първи графични знака, а от лявата страна на графичният знак 
има малка добавка под формата на миниатюрно право ъгълче, което вероятно означава рязка промяна /под прав ъгъл/ в посоката на писане на следващите букви от думата. При архаичните надписи често се срещат думи изписани в една посока, а следващите след тях, изписани в друга посока, обратна или под ъгъл. За такава промяна в посоката на писане не се правят никакви специални означения, но когато промяната на посоката става в средата на думата се налага някакво означение за това. От такова специално означение има следи в архаичният надпис от с.Кьолмен, Преславско между буквите „А“ и „Р“ в името „ЕБАР“, където точно е сменена под прав ъгъл посоката на писане.
Следва графичен знак
, с фонетична стойност “у”. Малката дъгичка, която се различава между двете рамена на това ъгълче, вероятно указва мястото на лявото “ухо” на плочката.Следва чертица под наклон към горния ляв ъгъл, която указва, че поради липса на място отляво в средата на писменото поле, следващите букви се намират в горния ляв ъгъл. А там са изписани като лигатура /свързаност/ два графични знака:
с фонетична стойност “т” и 
с фонетична стойност “а”. Разликата в дизайна между втората и последната буква “А” е нещо естествено в архаичните надписи. В надписа от с. Кьолмен, Преславско буквата “А” се среща 6 пъти като 
и три пъти като 
. В горните записи върху вътрешната и външната страна на плочката от Градешница се срещат следните графични знаци – букви от прототракийската звукова азбука:
/и/, /г/, /е/ , /к/, /л/, /у/ , /з/, /а/, /т/ и 
/д или 10/При това
, , и се срещат по два пъти. В архаичните индоевропейски езици като тракийския и дакомизийския, в които индоевропейското кратко “о” е преминало в “а”, е съвсем нормално гласната “а” да бъде често срещана. Гласните: “у”, “и”, “е”, както и горепосочените съгласни също са често срещани в архаичните надписи. 3.Комбинаторно тълкуване на надписите
Праисторическото селище Градешница, Врачанско е на границата на тракиийската и дакомизийската езикова област, където в ІV хил.пр.Хр. вече се говорят близките архаични езици, съответно тракийски и дакомизийски, произлезли от общия праиндоевропейски език. Поради това можем да предположим, че в надписите на плочката от Градешница, е възможно да се открият характерни фонетични особености от тези два архаични езика.
Сравнителният анализ между описаните по-горе графични знаци и буквите от известните архаични надписи, датирани от І хил.пр.Хр. и намерени в Тракия, като надписа от с.Кьолмен, Преславско и предгръцките Самотракийски надписи, показва идентичност на изпълнението на основните графични знаци. Може да се констатира съвпадение при архаичните букви: Δ /д/, z /з/, К /к/, Т /т/, < /л/ , >/у/, А/а/, Е/е/ и ( /г/. Единствено графичният знак „Y“ с фонетична стойност „и“ се различава от съответния архаичен знак от по-късните тракийски надписи – „І“ , който има същата фонетична стойност.
Наличието на цифри отляво на най-долния ред на вътрешната страна на плочката от
Градешница, както и двете букви отдясно, общи за първите два реда, подсказват, че писането е започнало от най-долния ред отляво надясно и е продължило на по-горния ред отдясно наляво, или това е “бустрофедон”. Липсата на точки или вертикални разделителни чертици между думите показва, че е писано слято “skripto continui“.
Комбинацията на най-долния ред -
, , представя числото 33 от прототракийската акрофонична числова система. Доказателство, че вторият ред е писан отдясно наляво, са последните два графични знака от първия ред, които са първите два от втория ред - , като настъпва леко . Те, заедно със следващите два графични знака на втория ред, образуват следната поредицата от архаични графични знаци – букви от прототракийската азбука: . Четени от дясно наляво - igek. Тези четири букви са ориентирани с основите си по условна линия под ъгъл спрямо основата на втория ред, което ги обособява в отделна дума, като ги отделя от следващите на реда букви. В архаичните надписи често се среща глаголът “живея” в минало време – “живя”. В “igek” се крие тракийският или дакомизийският глагол “живя”, който произлиза от и.е. глагол *gω ye – “живея”, чрез перфектната и.е. форма *en-gω ye-k-(a). Очевидно става дума за някой, живял 33 години. Думата “години” липсва в надписа, но в архаичните надписи мерните единици за някаква физична величина, например разстояние или време, често не се записват изрично, а се подразбират от контекста.
В подкрепа на това привеждам следния пример. В Северен Тунис, южно от Картаген, се намира етруско светилище, изградено от бежанци от Етрурия по време на римско-етруските войни. Върху три гранични колони от неговата ограда, разположени на 1000 стъпки една от друга, има етруски надпис, написан пет пъти с еднакъв текст: “Закриляй здраво донесените отдалеч дардански богове. 1000.” Това са гранични колони от оградата на светилището, разположени на 1000 стъпки една от друга. Този текст освен информацията, че етруските пазят спомена за своя троянско-дардански произход, т.е. те са родствени на тракийските племена, носи и информацията, че в самите надписи мерната единица за дължина – “стъпки” не е изписана изрично, а се подразбира от контекста.
Логиката на записа преди хиляди години, както и днес, предполага, че по-нататък трябва да следва името на този, който е живял 33 години.
Следващата, до края на втория ред вляво, комбинация от графични знаци – букви, е следната:
или четена отдясно наляво - Лилу.Това е името на човека живял 33 години. В архаичните индоевропейски езици като тракийски, дакомизийски и етруски език има голяма група мъжки имена, които завършват на “у”. Например: Аулу, Сису, Геру, Петру,Секу, Ебру. Звукосъчетанието „ли“ се среща в тракийския език като първа част от двуосновни мъжки лични имена: Ли-пор, Ли-челмис, Ли-черис. Затова мъжкото име Лилу в надписа върху плочката от Градешница звучи познато за архаична Тракия и Мизия.
Над него е прекарана третата хоризонтална линия, разделяща писменото поле на две части – горна част със свастиката и долна част с текста. Символиката на посланието е естествена – 33 години е живял Лилу като обикновен човек под слънцето.
Буквалният превод на лицевата /вътрешната/ страна на плочката е следният:
“ 33 /години/ живя Лилу под слънцето”
Слънцето е автентичен бог на индоевропейските народи от най-дълбока древност. Не са никаква изненада графичните опити за схематизирането му, които водят до всеизвестният соларен символ – свастиката. Изводът, който се налага дотук е, че плочката има култово предназначение. Споровете, дали това е плочка за окачване или глинена паничка за поставяне на маса са безсмислени, защото култовите предмети нямат битово предназначение. Но надписът върху вътрешната страна, разгледан дотук, няма култов характер и послание. Вероятно то е върху външната /обратната/ страна на плочката.
Обръщаме плочката и в подкрепа на това предположение се явява човешката фигура в молитвена поза. Под нея и странично по периферията има комбинация от триъгълници и ромбове с точки в средата. От разтворените пръсти на лявата ръка на молещият се човек сякаш излиза една точка и след нея поредица от графични знаци – букви, описани в т.5.2. Тази точка не е поставена в средата на триъгълник или ромб, а в началото на поредицата букви. Тя няма култово предназначение, а разделя графичното изображение от следващата дума. Поредицата от букви вляво от нея е следната:
или четени отдясно наляво и отдолу нагоре, както често става в архаичните надписи, това е „ zauta”. В “zauta” се крие едно от най-често срещаните тракийски лични имена Seutha(s), засвидетелствано повече от 150 пъти в Тракия, Западна Мала Азия, островите Тасос и Лемнос след V век пр.Хр. Има по един пример от Дакия /Клуж, военна диплома/, от Олбия и от Танаис. То произлиза от и.е. *g,heω-ta(s), което съответства точно на авестийското “zaotar” и староиндийското “hota” – жрец. След V век пр.Хр. това вече е собствено име, но в ІV хил.пр.Хр. то носи първоначалния си смисъл от праиндоевропейския език – жрец. Това тълкуване може да бъде потвърдено комбинаторно чрез молитвената поза и ритуалната шапка на човешкото изображение.
Молещият се индоевропеец не е случаен човек, иначе не би се появил на най-старото европейско антропоморфно изображение, придружено с буквени надписи и магически знаци. Логично е да заключим, че е жрец, а “плочката от Градешница” е “жреческият му сертификат”, който му дава правомощия, легитимация и власт да изпълнява жреческите си права и задължения. Плочката от Градешница е официален запис, който удостоверява служебното положение на титуляра – жрец.
Като всеки сертификат и “плочката от Градешница” трябва да указва еднозначно кой е носителят на правата. Това именно е информацията от вътрешната /лицевата/ страна на плочката, която разгледахме по-горе. И преди шест хиляди години и днес личността се идентифицира еднозначно с името и възрастта си. Може да се направи извод, че текстът от двете страни на плочката е свързан по смисъл и предназначение. Обръщането на плочката след прочит на лицевата страна за последващ прочит на обратната страна е равностойно по смисъл на “преди и след това”.
Буквалният превод при четене, започващо от лицевата и завършващо на обратната страна на плочката, гласи:
“33 /години/ живя Лилу под слънцето, /преди да стане/ жрец”.
4.Етимологични данни
Първата дума от надписа върху лицевата страна на плочката е “y(i)gek“ – „живя/х/“ с произход от и.е. *еn-gωye-k-(a) , перф. 3/1/ л.ед.ч. от и.е. глагол *gω ye – “живея”. Промяната en(g)>in(g) e засвидетелствана в тракийски и дакомизийски език. Крайната кратка гласна в неударена сричка /след сричката с ударението/ е синкопирана. Изчезването на неударени кратки гласни е характерно за тракиийски /или за този тракийски диалект/.
Следва мъжкото име Лилу с произход от тракийската дума “la-s, lē“ – „народ“. Една от чертите на историческата фонетика на тракийския език е преходът ē > ì. Затова съставката „Ли“ е често срещана първа част от двуосновни тракийски мъжки имена. Не е изненада и появата му в надпис от ІV хил.пр.Хр.
Думата върху обратната страна на плочката от Градешница е „zauta„. Етимологията на Рьозлер от и.е. *g,heω-ta(s) или *g,heω-te(r) -- авестийското “zaotar” – “жрец”, староиндийското “hótar” – “жертвоприносител, жрец”, е твърде вероятна. „Zauta„ стои между тракийското „seutha(s) – жрец“ и авестийското „zaotar - жрец“ така, както населението на праисторическото селище Градешница в териториално и езиково отношение стои между тракийското население на юг от Хемус и източноиранските племена по Северното Причерноморие, които говорят на език, наречен „авестийски“. От историческата фонетика на дакомизийския език е известно, че и.е. „g,h” преминава в „z„ в дакомизийски език, а кратка и.е. гласна „е“ преминава в дакомизийското „ia“ ,пред „а“ или „е“ в следващата сричка. Затова не са изненада преходите: g,h > z и eω > e > a от и.е. *g,heω-ta(s) към дакомизийското „Zauta„.
В праисторическото селище край с. Градешница, Врачанско са намерени хиляди керамични артефакти и части от съдове, но само върху един от тях – „плочката от Градешница“ има надписи. Този факт не поставя под съмнение достоверността им, а доказва, че прототракийската звукова азбука през ІV хил.пр.Хр. се ползва основно в култовите практики, защото в селището има само един жрец и един жречески сертификат. Върху керамиката за битови нужди надписи през ІV, ІІІ и ІІ хил.пр.Хр. няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар