Печатът от Нова Загора

                              ПЕЧАТЪТ ОТ НОВА ЗАГОРА

          1.    Структура на надписа 

     Печатът се намира в Новозагорския исторически музей и представлява сърцевидна керамична плочка с дебелина 20  мм. От трите страни е оставен бордюр, издаден над изгладената повърхност на писменото поле на височина около 2 мм. В писменото поле със заоблена в ръбовете триъгълна форма са нанесени с вдълбаване на 1,5 мм и отнемане на излишния материал три графични знака. Тази технология на изработка позволява при нанасянето на печата върху мека глина да се получат ясни очертания – издадено на 2 мм заоблено в ръбовете триъгълно писмено поле и издадени на 1,5 мм над него очертания на три графични знака.  За разлика от “печата” от Караново, това наистина е печат.

2.      Графичните знаци

В десния ъгъл на писменото поле се различава , разтеглена за да обхване цялото възможно пространство, архаична форма на буквата “Σ”. Вляво от нея, в средата на писменото поле, стои     , архаичната форма на буквата “и” от прототракийската звукова азбука. Най-вляво в самия край на писменото поле стои , архаичната форма на буквата “р” от прототракийската звукова азбука, с ляво рамо почти съвпадащо с линията на бордюра.

3.      Комбинаторно тълкуване на надписа

 

Вероятният ред на писане е отдясно наляво.Ориентацията на двете несиметрични крайни букви върху писменото поле на печата /с изпъкнала наляво или надясно средна част/ не е от значение.В архаичният надгробен надпис от с.Кьолмен, Преславско, буквата “Σ” се среща четири пъти.В два от тях тя е ориентирана с изпъкнала средна част към началото на реда, а в другите два – обратно.Дори в едно и също изречение се срещат и двата варианта.Същото се отнася и за букната “р”.

Неслучайно първата буква е начертана по-голяма.Това е необходимо за да се означи началото на думата.Върху писменото поле на печата отдясно на ляво е нанесено “Syr”.“Sur/a/, syr/a/” е тракийската дума за сол /солен/. Големината на буквата “Σ” подсказва, че писането и четенето става от дясно наляво и става дума за търговски щемпъл “Сол” върху чували или съдове, пълни със сол. Съответно четенето на огледалния отпечатък върху глинената пломба става отляво надясно.

Горнотракийската низина, като естествен търговски кръстопът на Балканите, е била стратегически търговски път и център за търговия със сол. Недалеч оттатък Хемус се намира селищната могила Провадия-Солницата, която има културен пласт с дебелина около 6м и диаметър 105м и лежи върху огромния пресечен конус на най-голямото и всъщност единствено находище на каменна сол на Източните Балкани.

Производството на сол в селищната могила Провадия-Солницата е продължило и по времето на средния и късния халколит.

 

Добивът и търговията със сол по това време са причина за натрупването на изключителното „богатство” от производителите и от търговците.Тази стока е трябвало да бъде маркирана и защитавана.Надписът върху печата от Нова Загора е търговски.Керамичният печат “Сол” доказва, че в праисторическа Тракия има защита на собствеността, административен ред и писмена традиция.

4.      Етимологични данни

Тракийското “sur/a/, syr/a/” произлиза от и.е. корен sūro – „кисел, солен, горчив “. В тракийския език  и.е.  „ū“  преминава през  „ü“  в  „i“, както и  и.е.  „y“ преминава в  „i“  . Затова думата търпи фонетични промени: сур – сир.